Здравейте, д-р Стоилов, имам нужда от помощ, относно развитието в поведението на синът ми , който е на 4 пълни годинки. През първите си 2 години получава по два пъти в годината при боледуване фибрилни гърчове. Ходихме на специалисти на „Четвърти Километър-Св. Наум“ София последователно след всеки гърч му е правено изследване изписаха ни Конвулекс и ни предупредиха, че е хиперактивен. Не обърнах внимание на това, защото ме успокоиха, че няма епилепсия и се израства с годините, така е до днешна дата не е получавал, но си пие сиропа, тази година ще ходим, но ме безпокои поведението му. Първо ми обърнаха внимание на детската градина на която ходи , че не може да си концентрира вниманието, не е последователен, по-палав не се спира на едно място, иска постоянно да е център на внимание, не слуша. За съжаление аз ходя на работа и нямам време да му обърна необходимото енимание, в разкъсаните си почивки се мъча да го уча на цветовете неиска или не може да се концентрира и не ги знае, може да брои за сметка на това до 10 и да учи стихчета наизуст, но не иска да слуша приказки, докато почна да чета вече задава някакъв въпрос,който клони да спра четенето! Влечат го активните развлечения-игри навън (когато е подходящо времето), вкъщи пее, слуша музика обръща къщата нагоре и ако не става на неговата става лош, крещи обижда и казва, че не ни обича. Този който го защитава или успокоява е добър , докато не му се скара или направи забележка – не обича и него вече до следващият момент! Непостоянен е не мога да го накарам да концентрира вниманието си , нито пъзелите го вълнуват,а се опитваме с баща му да го заинтригуваме, е не става и не става! Не слуша когато се направи забележка докато не се повиши тонът , дори тогава продължава да върши белята си!! Въпросът ми е къде бъркаме, направо се отчайвам от опитите си да го науча да борави с молива или да се съсредоточи над нещо! А е много хитър и умен приказва , като голямо дете, макар и да не може да изговори изцяло правилно думите все още не може да каже Р , как да го успокоя, да му кажа да не е така избухлив и да се нервира, да му съсредоточа вниманието в нещо което е подходящо за възрастта ми! Плаша се , че изтървах първите му 4 години и сега какво следва??? Чакам с нетърпение април месец за да чуя и думите на невролозите и психолозите в София, но дотогава искам да чуя и мнението на детски психолог, помогнете ми!
Отговор:
Здравейте,
за съжаление, без да се видя лично със сина Ви, няма как да бъда полезен с препоръка за състоянието, което описвате.
Все пак, има няколко точки, от където можем да мислим за това, каква е загадката пред, която ни поставя: това, че е умен и това, че е активен. В една друга ситуация, това би било повод да се гордеете, но сега Ви създава известен дискомфорт.
Интелект: той му позволява да взема решения и да Ви манипулира по начин, който нито той, нито Вие разбирате, но за разлика от Вас, той добре усеща. Казвайки, че не Ви обича, той Ви подтиква да правите неща, с които да спечелите отново благоволението му, а ако не го направите, ще Ви накаже по най- болезненият за Вас начин. Е, добре е да знаете, че за родителите е важно да могат да понасят и да позволяват от време на време да бъдат „мразени“ от децата си- това е също толкова нормално, колкото и да бъдат обичани, още повече пък е много структуриращо за самите деца.
Затрудненията в детската градина. Защо му е да знае за правила (без значение дали става дума за цветове, писане, смятане и т.н.), като това ще го накара да се съобразява и да ги спазва??? Много по- добре е да не знае, да не разбира, защото тогава няма отговорност да спазва това или онова. Задачата, допълнително се усложнява от Вашето желание да го научите да разпознава цветовете: той предпочита по- трудното (да учи на изуст), но не и да прави нещо, което Вие искате от него.
Активността. Това е нещо чудесно: здравите деца са буйни! Въпроса е, че трябва да има някакви граници и правила за тази енергия- тук съпругът Ви има решаващата роля да намери подходящите думи и заедно със синът Ви да вземат решения как хем да има възможност да се разтоварва моторно, хем това да не пречи на работата и успеваемостта му.
Темата, която повдигате е много важна и решаваща по- нататъшното успешно или не, интегриране на детето Ви в обществото, така, че среща със специалист е повече от необходима.
Автор:
Стоилов
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.