Здравейте д-р Стоилов,
Майка съм на две деца на 8.5 и 3 години, момиче и момче. На 32 години съм, работя. Дъщеря ми има странно отношение към мен. Постоянно ми е в опозиция. Ако й се скарам за нещо, тя започва да крещи, да ми вика. Малка забележка не мога да й направя започва да се сърди. Винаги е негативно настроена към моите постъпки. Ако й казвам нещо трябва да го повторя поне три пъти, докато ме чуе или да го изпълни. Дълго време изчаквах, че ще се оправи и да намеря с нея общ език, но не става. Иначе е много самостоятелно дете , още от малка. Даже в последно време започна да готви със собствено желание. Това, което забелязвам в нея е, че е по-зряла като мислене от своите връсници. Сериозно съм притеснена тя сега е малка, но като порасне ще става по-зле и по-зле. И още един проблем страда от нощно напикаване. Лятото беше спряло, но сега зимата пак започна да се напикава и си гризе ноктите, от което също не мога да я отуча.
Самата аз съм чувствителен човек, винаги се притеснявам за децата, представям си някои неща и си мисля да не се случи нещо лошо, и т.н. Винаги първо мисля за най-лошото.Моля за Вашия съвет, като детски психолог.
Благодаря Ви.
Отговор:
Здравейте,
нормално е поведението, демонстрирано от дъщеря Ви, да буди притеснения у Вас.
Подобни симптоми, обаче имат своят смисъл и въпреки негативната реакция, която предизвикват у нас, е добре да не се опитваме да ги „запушваме“ брутално, а да се помъчим да разберем, какво се опитва да ни каже чрез тях, детето.
С други думи, това психично напрежение или конфликт, които не успяват да достигнат повърхността, чрез словото, намират път на вън през действия, поведение, или обобщено казано, през симптом.
В една друга тема бях писал за симптома: „Особено важно е да не „режем“ симптома, каквато е целта и действието на повечето медикаменти или поведенчески „терапии“, например. Симптома е онзи клапан на тенджерата под налягане, който изпуска парата, когато налягането стане прекалено голямо: ако премахнем този клапан, не е трудно да се досетим, какво ще се последва след кратко време- взрив…“
Именно такъв симптом на отхвърляне, неглижиране, провокативно поведение, спрямо Вас, демонстрира дъщеря Ви.
Коректно би било да чуем посланието, което детето ни изпраща, вместо да се надяваме, че с времето нещата ще се оправят сами.
Автор:
Стоилов
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.