Здравейте,д-р Стоилов!
Нуждая се от професионален съвет относно 3 годишната си дъщеря.Тя е едно много жизнерадостно детенце.Проходи по-късно-на 1 година и 2 месеца,проговори чак към 2 години и 2 месеца,сега прави изречения,опитва се да повтаря всичко,има голям напредък. Памперса го махнахме на 2 годишна възраст без драми и без много инциденти.Тогава тръгна и на детска градина с много желание.Там нито веднъж не се напишкваше или наакваше.Много обича децата и с нежелание си тръгваше от детската градина.Там се научи на много неща.Единственото е,че освен гърнето не признаваше нищо друго,не искаше в тоалетната,не искаше навън/освен ако не носим гърнето/ и всичко си правеше само там.От месец февруари имаме нов член на семейството,тя си има сестричка.Два месеца след раждането и тя един ден се напишка и наака,скарах и се,сложих я на гърнето,а тя с рев стана и от тогава в къщи не е сядала на гърне,а това са повече от два месеца.В началото много се притесних,защото стискаше с часове без да пишка и при всеки опит да я подканя следваха истерии.После се напишкваше и така…Започна да пишка и ака в гащите,сложих памперс и зачаках търпеливо това да отмине,подозирах,че е свързано с бебето в къщи.От време на време опитвах да махам памперса и при едно от поредните стискания един път случайно се изпишка в банята на плочките права.От тогава започна постепенно да го прави там по този начин,че по-късно и акането прехвърли в банята пак права,само навън понякога се изпуска.По време насън винаги е суха.Практически вече не ползвам памперси,но поведението и ме притеснява.Когато започна всичко в момента не ходеше на детска градина,после я пуснах и се оказа,че там си пишка в гърнето,но пък не ака там и за почти месец 3 пъти се наака в гащите.Изобщо много съм объркана.Излиза,че в къщи не иска нито гърне,нито тоалетна,а само в банята права на плочките-новият начин,който е открила…Изобщо много ме притеснява това поведение,не ми прилича на регрес,а просто отказ от гърне,което пък преди това е било единствената и алтернатива и сега е в шах какво да прави.Вероятно ме наказва за това,че и се скарах първия път когато се напишка и наака…Изчаквах този период да отмине,но 2 месеца са си доста дълго време и имам чувството,че блокажа може да е на друга основа.Не знам освен това какво да направя,за да разбере,че има и други места за тези нужди и да може да си ги удовлетворява според обстановката-в къщи,навън,на гости,т.е. в гърне,на тоалетна,на тревичката и т.н. без да стиска.
Съжалявам за дългия пост,исках да съм максимално подробна…Иска ми се лично да се посъветваме с детски психолог,но живеем в Горна Оряховица и ще ни е трудно да пътуваме до София по разбираеми причини.
Благодаря предварително за отделеното внимание!
Отговор:
Здравейте,
много интересна и подробна история описвате!
Съвсем точно сте предусетила вероятните причини за поведението демонстрирано от дъщеря Ви: появата на нейната сестра. Винаги появата на нов член на семейството е свързана с вътрешни сътресения и тревоги за всички останали членове, но с най- голяма сила са засегнати по- големите братя или сестри.
При всяко положение е добре дъщеря Ви да се консултира с психолог, който да успее да насочи към словото всичкото онова, вътрешно напрежение, което за момента се редуцира през описвания симптом.
Не бих могъл да бъда сигурен в преценката си, относно състоянието на малката дама, без да съм се срещнал лично с нея, дори и при толкова подробно описание от Ваша страна.
Ще си позволя да отбележа, какво ми прави впечатление от разказа и в каква посока мисля.
Един от първите въпроси при появата на братче/ сестриче е: „Защо им е на мама и тате да си имат и друго дете? Сигурно аз не съм им достатъчен/на или пък съм лош/а…“. След този етап идва „А, кого обичат повече него/ нея или мен? Сигурно мен ме обичат по- малко щом ми се карат повече, а на бебето всичко му позволяват“. Следва „Абе, да си бебе е по- хубаво от колкото да си голям/а: можеш да се напикаваш и наакваш, да те хранят други, винаги ти обръщат внимание, разплачеш ли се и хоп- дават ти играчка. Искам да съм бебе! Ако се държа като бебе, сигурно и мен така ще глезят.“
Доказателство за горните съждения е и поведението в детската градина, където не отказва да използва гърне, за разлика от дома.
Много интересен щрих е желанието и да се изхожда права в банята: кой според Вас използва прав тоалетната? Точно така- момченцата! Дали пък не си мисли нещо от рода на: „като не мога да съм бебе или по- желана от сестра ми, то тогава ще съм повече от нея, като стана момче!“.
Тези разсъждения са на база общи случаи, концепции и най- вече на Вашият разказ и като такива, могат да бъдат погрешни. Добре е да потърсите консултация с детски психолог или да се видим лично и да поговорим обстойно, за да вземем правилно и работещо решение за Вашето семейство. Не е нужно да идвате до София за консултация: честа практика е да осъществяваме контакт по телефона, или чрез скайп, където има възможност и за видео комуникация.
Автор:
Стоилов
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.