Здравейте,
имам дъщеря на почти четири години.Тя не желае да посещава детска градина/първа група/, защото там и е скучно. На 1,8 г. започна сама да изважда, малко по-късно научи буквите, на около 2,5 започна да ги изписва сама, а от скоро иска да чете. Не се е ориентирала в четенето на срички, на този етап прочита думите буква по буква. Опитах се да пренасоча интереса и към игри, но бях упрекната от нея,че не искам да я занимавам.В същото време мисля,че се развива прекалено бързо умствено за сметка на емоционалното развитие. Мисля, че не желае да посещава градината, защото се чувства като аутсайдер там и защото не може да намери допирни точки с децата на нейната възраст.Забелязала съм,че предпочита да говори и играе с 5-6 годишни деца, и предимно с образователни игри. Играе предимно с конструктори, пъзела и е приятен само с първото подреждане, желанието и да учи се пренасочва и към английски език. В градината наблюденията на госпожите са,че иска да бъде лидер и се сърди ако не и си обърне внимание.Обръщам се към детски психолог с молба за съвет как като родител да се справя със създалата се ситуация.
Благодаря Ви за съвета.
Отговор:
Здравейте,
страхотно е, че имате толкова будно дете!
Не е нужно да я корите за интересите и или да се опитвате да я насочвате към дейности, които за момента не са и интересни. След като тя сама изявява желание към определен тип занимания, единственото вярно решение е да ги подкрепите! Всъщност, проблем при повечето деца е, че не знаят какво желаят (има голяма разлика между желание и искане), докато в случая дъщеря Ви знае.
Не така, обаче стои въпроса с посещаването на детската градина- пишете, че не желае да посещава детската градина, което всъщност е не- искане. В този случай е важно бащата, а и Вие през неговото име, да наложи определени правила, които не се повлияват от нейното искане- т.е. има неща, които без значение дали иска или не, дали харесва или не, трябва да се случат, понеже има правила, които са отвъд нас, в които всички ние живеем и с, които неизменно се съобразяваме.
Сложна задача е да намерим тънката граница между подкрепата и липсата на правила, за това потърсете консултация с детски психолог, за да се обговори случващото се.
Автор:
Стоилов
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.