Здравейте ! Имам момиченце на 6 г.навършени и имаме проблеми – за мен са големи, но дали е така се надявам да каже специалист.
Преди около 1г. Започнахме да си късаме дрехите-за да купим други -в къщи са чували,същото важи и за обувките ,изключи от копчето за регулиране на темп.пълен хладилник -защото вече е голяма и я карам да помага,надраска с химикал екрана на плазмата,която нямаше и 2мес.откакто я бяхме купили и др.разни други такива.
В детската градина откъм поведение е безупречно ,но същото не мога да кажа за вкъщи- сутрин ако не започне със скандал,че не и е купено нещо,или не и се даде да облече,което реши-вечерта винаги ще се намери за какво да стане кавга.трудно ми беше да убедя съпруга ми да потърсим психолог- има 3-4 срещи със психолога,но и там нещата не вървят кой знае колко – лъже я как то си реши,приказва и простотии от рода, че не разбира че прави бела,че от филмче „маша и мечока“ се е научила на белите -тези герои тя ги познава от руско букварче. От момента ,в които започнахме да я водим там започна да се напикава нощем -въпреки,че сме я събуждали да се изпикае и денем -всеки божи ден се прибира напикана от детска градина .по новогодишните празници беше кошмар – бях стигнала до 2 перални на ден – при все, че в къщи тоалетните са две.спряхме посещенията при психолога,напикаванията в дет.градина си останаха.опитах да говоря с г-жата, но тя така завъртя нещата, че ние сме си виновни.
До преди 2г. някъде имахме проблеми със същата г-жа -детето се напикаваше по 6-7 пъти на ден ,но само в нейната смяна,тогава попитах също какъв е проблема-отговориха ми по същия начин. Тогава решение намерихме – не добро според мен – обадих се на позната да занеса детето при психолога на учреждението, в което работи ,тя ми поиска напр. От закр.на детето и аз казах-имаш го.тя не ми се обади повече ,но детето от следващия ден престана от раз да се напикава-просто се беше обадила на директорката на дет.градина ,ние живеем в малък град ,където хората се познават. За мен има някакъв проблем в дет.градина ,който рекушира и на отношенията в къщи . До м.септември 2014 г. Се бяхме превърнали в интериор на дет.отделение -при едно от пролежаванията ни старшата попита детето -вие пак ли сте тук ,последва отговор да и че в детско е много хубаво-при което и двете останахме да гледаме ,проблемни ни бяха сливиците,от тях правеше пневмонии, с които лежахме по 10-11 дни в отд.и след 1 1/2 месец пак се връщахме със същата диагноза.м.септември оперирахме сливици -махнахме и трите -бяха се превърнали в диагноза.деня след операцията ни викат на преглед -гледа сърдито докторката питам -защо си сърдита на докторката ,защото няма да мога да се разболявам когато аз реша.това беше отговора при който ние пак останахме да гледаме,лекарката се окопити първа -да се сърдиш и да не се сърдиш няма как да сложа сливиците там ,откъдето съм ги отрязала.преди операцията , седмица преди да даде и признак че се разболява започваше да се напикава-това отшумя след операцията.
Опитам да говоря с детето ,но щом повдигна въпроса за детска градина -започва да нервничи и задам ли въпрос -или мълчи ,или няма да кажа .казвам ще питам г-жата или директорката -те не знаят и мълчи.
Откакто махнахме сливиците -всячески са опитите да се разболее- пие студена вода, ходи гола в студеното навън ,“забравя“ си шала най-редовно, докато махнем
Сополите – на др.ден отново или кашляме ,или има нещо друго.въпреки ,че сме и казали какво не трябва да прави и въпреки всичко прави каквото тя реши.
Проблеми откъм бъбреци нямаме-ходихме в дет. нефрология при проф.Буева – няма проблем.
Това е много изнервящо и за нас .
Предстои ни първи клас предполагам ,че ако не си решим проблема ще се задълбочи още по-вече.
Ще може ли да ни помогнете поне да ни посъветвате какво да правим.
Отговор:
Здравейте,
много добре сте описала цялата ситуация и докато четях писмото се замислих, че почти няма какво да добавя: всички отговори присъстват там. Ще се постарая да извадя акцента от написаното:
-ЗАПОЧНАХМЕ ДА СИ КЪСАМЕ ДРЕХИТЕ-ЗА ДА КУПИМ ДРУГИ
-В ДЕТ.ГРАДИНА ОТКЪМ ПОВЕДЕНИЕ Е БЕЗУПРЕЧНО ,НО СЪЩОТО НЕ МОГА ДА КАЖА ЗА ВКЪЩИ
-СУТРИН АКО НЕ ЗАПОЧНЕ СЪС СКАНДАЛ,ЧЕ НЕ И Е КУПЕНО НЕЩО,ИЛИ НЕ И СЕ ДАДЕ ДА ОБЛЕЧЕ,КОЕТО РЕШИ-ВЕЧЕРТА ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЗА КАКВО ДА ССТАНЕ КАВГА
– ПРЕДИ 2Г.НЯКЪДЕ ИМАХМЕ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪЩАТА Г-ЖА
-ДА ЗАНЕСА ДЕТЕТО ПРИ ПСИХОЛОГА НА УЧРЕЖДЕНИЕТО … НО ДЕТЕТО ОТ СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ПРЕСТАНА ОТРАЗ ДА СЕ НАПИКАВА
-ПОСЛЕДВА ОТГОВОР ДА И ЧЕ В ДЕТСКО Е МНОГО ХУБАВО
-ЗАЩОТО НЯМА ДА МОГА ДА СЕ РАЗБОЛЯВАМ КОГАТО АЗ РЕША
-ОТКАКТО МАХНАХМЕ СЛИВИЦИТЕ -ВСЯЧЕСКИ СА ОПИТИТЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕЕ
-ПРЕДСТОИ НИ ПЪРВИ КЛАС ПРЕДПОЛАГАМ ,ЧЕ АКО НЕ СИ РЕШИМ ПРОБЛЕМА ЩЕ СЕ ЗАДЪЛБОЧИ ОЩЕ ПО-ВЕЧЕ….
Наистина не мисля, че има какво да добавя към тази толкова пълна картина, която сте обрисувала. Сигурен съм, че препрочитайки написаното, бихте могла да предполагате къде е коренът на проблема.
Видимо е, че проблемът е в липсата на сепарираност между дете и родител: залепването и сливането няма как да доведат до различна симптоматика от описаната тук. Проблемното отделяне се усилва и от липсата на адекватна бащина позиция. Много важно за всички е да подкрепяте съпруга си в установяване и спазване на определени правила и норми, на които пък Вие, на свой ред, ще се позовавате, за да покажете на дъщеря си, че всички се намираме в един символен ред, който зачитаме, макар и понякога да ни се иска друго.
Ситуацията не би се разрешила с посещение само на детето при психолог, защото както знаем, проблемите при децата са всъщност отражение на една разстроена функция на семейната среда. Би било добре да се консултирате и със семеен психолог.
*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация, моля позвънете на телефон 00359 87 65 151 34
Автор:
Стоилов
Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.